Най-великият щангист, който България някога е имала - Норайр Нурикян, почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване. През 2014 година шампионът страдаше от рак на белите дробове. Тогава той успя да пребори болестта чрез лечение в САЩ, но сега тя отново се е завърнала.

Ноно, както го наричаха приятели и познати, е първият ни олимпийски шампион и единствен двукратен златен олимпийски медалист по вдигане на тежести. Роден на 26 юли 1948 г. в Сливен той започва са тренира баскетбол, но поради ниския си ръст се насочва към щангите. Има късмета по онова време Иван Абаджиев да е в родния му град и той започва да тренира при него.

Това сътрудничество дава началото на една спортна легенда. Тя донесе на България две олимпийски и две световни титли - в Мюнхен 1972 и Монреал 1976 г. (тогава олимпиадите бяха и световни първенства). Нурикян има и "трипъл" през 1976-а, когато завоюва и европейското злато в Берлин. В бляскавата си кариера той спечели още един сребърен и два бронзови медала от световни първенства, по два пъти бе вицешампион и трети в Европа, пет пъти бе на върха в балканските първенства.

Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55 (27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови). Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя (по онова време имаше три упражнения - повдигане, изхвърляне и изтласкване).

Нурикян е сред едва шестимата български спортисти, спечелили по две олимпийски титли.

След края на спортната си кариера той стана помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, а след това и старши треньор (1989-1993 г.). Като такъв изведе тима ни до общо 4 олимпийски медала в Барселона`92 - титла на Иван Иванов, сребро на Николай Пешалов и Йото Йотов и бронз на Стефан Ботев.

Нурикян бе и опитен и вещ администратор. Работи успешно като генерален секретар на българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), бе и един мандат вицепрезидент на международната федерация (2001-2005), беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на БОК.

За постиженията си е награждаван с ордени "Герой на социалистическия труд" и "Георги Димитров", а през 2008 г. получи и орден "Стара планина". Избран бе за почетен професор е на Ереванския университет. През 2022 г. той дари медалите си на Музея на спорта по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести. В края на миналата година Община Сливен преименува залата по щанги в града на "Норайр Нурикян". Бе планувано той да я открие лично в края на този месец. 

Норайр Нурикян бе човек с великолепно чувство за хумор, сладкодумен събеседник, чудесен приятел и много добър човек./Източник: Lupa.bg