Наскоро медиите гръмнаха за сензационно проучване – България лежи върху злато. У нас имало 28,1 млн. тона златоносна руда, страната ни била на четвърто място в Европа по добив на ценния метал. Отправната точка за фанфарите е Стратегия за развитие на минната индустрия, одобрена от кабинета. Златотърсач №1 за всички времена проф. Вълко Гергелчев обаче изпадна в ступор от новината, предадена му от „ШОУ”, която кой знае защо генерира в академичната му душа черни мисли. „Не знам кой и как е изчислил златните запаси на България и на каква база, не знам някой да е правил нови проучвания, но подозирам, че това са манипулирани проекции от прогнозните резултати, започвайки от 2001 г. По-късно дадох трилион и 100 млн. долара стойност на прогнозния добив само за Челопеч, а на България съм дал 20 000 тона чисто злато.

Това означава 1 млрд. и 1 млн. чисто злато, което принадлежи на България съгласно законите. Говорим за Челопеченското находище, което вече е проучено от наши фирми и следователно - златото принадлежи на България. „Дънди прешъс” може само да се договаря с нашата държава какъв дял му се полага, за да компенсира разходите си по добива и да отчете печалба.

В момента нещата са обърнати с главата надолу

Според концесионния договор челопеченското находище е 100 процента канадско, а страната ни получава някаква унизително мизерна концесионна такса от 1,5 процента. При това, на база данните на канадската фирма, които за нас са черна кутия и трябва им вярваме без всякаква възможност за контрол какво добиват и какво изнасят.

Между другото, според законите на България никой не може да изнася повече от 5 кг чисто злато. „Дънди” изнасят много хиляди тонове златен концентрат, от който добиват десетки тонове чисто злато извън страната ни.

При това „Дънди” разработи Челопеченското находище на базата на наши прогнозни карти и данни, разработени и съхранени в бившия „Комитет на геология”. По-късно геофондът с тези карти и данни се пренесе в специален отдел в министерството на икономиката.

Първата фирма, която започна експлоатацията на Челопеченското находище, беше ирландска, която откупи документацията на комитета за жълти стотинки. „Дънди” откупи добива от ирландците, плюс документацията за находището „Ада тепе” край Крумовград също за жълти стотинки. Което е
престъпление, национално предателство!

Доколкото знам, човекът, който е предал на „Дънди” прогнозните карти и данните за „Ада тепе” от „Геофонда”, е Михаил Малеев, зет или някакъв роднина на Тодор Живков. Има и още един човек, замесен в аферата, но сега не мога да си спомня името му. В този „Геофонд” има и мои 27 прогнозни карти за златни залежи, за златни жили, не за разпиляно злато. Имам и много други прогнозни карти за златоносни зони и направления, но тях не съм ги дал, пазя ги в тайна. Хищниците се опитват да се доберат до тях, но те са на сигурно място. Става въпрос за много трилиони златни залежи и много милиарди печалби за България, ако се разработят.

Вярно, че формално находището край Крумовград е проучено и разработено от „Дънди”, което означава, че златото е тяхно според законите. Но това не означава, че то може да се изнася навън, то трябва да остане в България. А ние от своя страна ще им го заплащаме по стойности на Лондонската борса. В какво съотношение? Зависи от договора. Обикновено е фифти-фифти, т.е. 50:50. Както е в най-дивите африкански страни. Вярно, ще участваме и в разходите по добива, но ще получаваме и полагащия ни се дял от чистата печала, който е много повече от вложените разходи. Ако всичко това се случи, наистина можем да кажем, че България лежи върху злато.

Само един пример – в момента Русия разработва нефтено находище с голям потенциал във Венецуела. Там, според сключения договор, съотношението е 60:40 в полза на Венецуела.

В България по времето на Станишев мисля, че беше 2008 г., премиерът обеща 700 млн. долара, които щяха да дойдат от увеличението на унизителната концесионна такса от 1,5% с „Дънди” 30 пъти. Представяте ли си какво би означавало това! Тези пари щяха да отидат в сребърния фонд за увеличение на пенсиите. Нищо от това не се случи. Нещо повече. При подновяването на концесионния договор управлението на Станишев договори с „Дънди” официално 25- процентно участие на България в добива и печалбите на най-голямото златно и най- голямото поликомпонентно находище в Европа. И тук нищо подобно не се случи. Има подписан договор, но нито една от двете страни не го изпълнява.

Това не е ли също национално предателство? „Дънди” продължава да огражда периметъра си на добив като концлагер, а и нашите експерти не си правят труда да проникнат през загражденията, за да упражнят що-годе някакъв контрол какво се добива и какво се изнася. Да не говорим, че, въпреки предписанията на Министерството на околната среда и водите, „Дънди” продължават да добиват злато, мед, сребро и куп редки компоненти,

някои от които са в пъти по-скъпи от самото злато

Само че това става в заводите им в Намибия, далеч от очите ни. А се изнася пред очите ни без никакъв контрол.

Според актуализираните данни за 2015 г. и според спътникови снимки потенциалните златни залежи на България се измерват в трилиони тонове. Добивът на чисто злато от тези залежи е съпоставим. Ама за добива трябвало и при най-изгодните договори да вложим и разходи? Само един пример. През Втората световна война германците експлоатираха 4 наши златни залежи. Само от добива на среброто от тези залежи те избиваха разходите по добива и за четирите находища, а всичко останало им беше чиста печалба.

Та, според мен, засега ние не лежим, а спим върху злато”, хвърля поредната сензация пред „ШОУ” проф. Гергелчев./БЛИЦ