Има доста ценни суровини в сивия, прахообразен реголит, който покрива цялата повърхност на Луната, твърди нова компания от Хюстън. Lunar Resources разработва технология за извличане на желязо, алуминий, магнезий и силиций от прахообразния повърхностен слой на земния спътник. Тези материали от своя страна ще бъдат използвани за производството на стоки на Луната, съобщава сайтът TechNews.bg

„Има толкова много ценни метали на Луната, можем да ги вземем”, казва Елиът Карол, главен изпълнителен директор на Lunar Resources, цитиран от Arstechnica. Той има опит като мениджър на хедж-фондове и бизнес с космическата индустрия едва през последните пет години. Възможността за

индустриализиране на повърхността на Луната е твърде изкушаваща, за да бъде заобиколена, казва Карол.

Звучи налудничаво? Но зад идеята стоят доста пари. В допълнение към частния капитал, набран до момента, фирмата е привлякла от Националната научна фондация и НАСА около 3 милиона долара финансиране. То е нужно за разработване на прототип на реактор, който да може да бъде изпратен на Луната за демонстрационен тест.

Карол твърди, че демонстрационният реактор ще бъде готов да отлети „преди” 2024 г.

Технологията за извличане на метали също не е нова измислица, тя води своето начало от НАСА.

Нарича се електролиза на разтопен реголит. При този процес лунният реголит се нагрява до температура от 1600 градуса Целзий, разтопява се и след това се електролизира за получаване на кислород, метали като желязо и силиций.

Въпреки че съставът варира според местоположението, лунната почва се състои от около 40 до 45% кислород, 20% силиций и 10% алуминий, има по-малки количества желязо и титан.

В дългосрочен план планът на компанията е да добива такива метали и да ги използва за производство на енергийни системи на Луната, казва Карол. Налице са всички материали за производство на силициеви слънчеви клетки, кабели за пренос на енергия и данни, акумулиране на енергия и много други дейности. Всички те могат да осигурят електричество на лунните селища през 14-дневната лунна нощ, смята предприемачът.

Според плана първият реактор на компанията ще има размери от 1 метър в диаметър и височина.

Ще обработва малки количества лунен реголит, доставян от малък роувър. Целта е да се преработват до 100 килограма лунен реголит за 24-часов период.

В момента Lunar Resources преговаря с НАСА за „извозване” на реактора до Луната. Демонстрационният модул е доста по-тежък от научно-изследователското оборудване, което се превозва в космоса – въпрос, за който е интересно как ще бъде решен.

Още преди време технолози заявиха, че човечеството трябва да обърне сериозно внимание на Луната като източник на енергия. На земния спътник има огромни запаси от ценния изотоп хелий-3, които могат да покрият енергийните ни нужди за 5 хилядолетия, твърди руски учен.

Добивът на 1 тон хелий-3 ще струва около 1 милиард долара. 25 тона от изотопа, които покриват нуждите от енергия на населението и икономиката на Земята за 1 година, ще костват 25 милиарда долара, а това не е толкова много за съвременните държави, смята Владислав Шевченко – доктор на физико-математическите науки и ръководител на отдела по изследвания на Луната и планетите в Правителствения астрономически институт към Московския университет „Ломоносов“.

За сравнение, САЩ изразходват годишно по 40 милиарда долара за енергийни нужди. Ползата от добива на хелий-3 от Луната е очевидна, допълва Шевченко, цитиран от РИА Новости.

В близко бъдеще партньорите в проекта за Международна космическа станция следва постепенно да започнат преход към създаване на Международна лунна станция. От това ще има голяма практическа полза.

Добивът на хелий-3 на Земята е нищожен – от порядъка на няколко десетки грама годишно. В същото време на Луната има запаси от 500 000 тона от ценния изотоп. При термоядрен синтез, когато в реакция влизат един тон хелий-3 и 0,67 тона деутерий, се освобождава енергия, която е еквивалентна на изгарянето на 15 млн. тона нефт. /Източник: Монитор