За първи път от няколко години насам увеличението на кредитите на домакинствата изпреварва ръста на парите, които те държат в банките. Това не означава, че заемите вече са повече от депозитите като общ размер. Напротив - спестяванията все още са почти двойно по-големи от задълженията им към банките.

Но посоката е нов тренд, като в края на 2025 г. кредитите на домакинствата са били около 28,7 млрд. евро. През април 2026 г. вече са 30,4 млрд. евро. Увеличението само за четири месеца е 1,7 млрд. евро. За същия период депозитите на домакинствата са нараснали с около 1,35 млрд. евро. Така разликата е 356 млн. евро в полза на заемите.

Това е важна промяна, защото досега българският банков модел се крепеше на едно удобно съотношение - хората и фирмите държат много пари на депозит, а банките могат да кредитират при ниска цена на ресурса. Затова ипотечните лихви у нас останаха изненадващо ниски дори в период, в който в голяма част от Европа заемите поскъпнаха осезаемо.

Сега това равновесие още не е нарушено, но вече се променя.

Те вече са близо 18 млрд. евро и растат с над 27% на годишна база. Това е много по-бързо от ръста на доходите. Средната заплата за първото тримесечие се увеличава с 12,7% на годишна база, което все още поддържа платежоспособността на голяма част от кредитополучателите, но не обяснява напълно скоростта, с която се трупа ипотечен дълг.

Тук е същинският риск. Докато доходите растат бързо, задлъжнялостта изглежда управляема. Ако обаче заплатите се забавят, а кредитите продължат да растат с над 20%, тежестта на месечните вноски ще започне да се усеща много по-силно.

Затова по-точният въпрос вече не е само колко е лихвата по ипотеката. Въпросът е дали доходът на домакинството може да издържи и при по-висока лихва, и при неочакван разход, и при временно намаляване на доходите.

Другата причина депозитите да не растат със същата скорост е ниската доходност по тях. Средната лихва по срочните за домакинствата е около 1,3%, а парите по разплащателни сметки практически не носят доход. В същото време инфлацията в България остава значително по-висока от тази в еврозоната - за май на годишна база се очаква да е 7%.

Това означава, че реалната стойност на спестените пари намалява. За много домакинства това е стимул да търсят друг изход - покупка на жилище, ремонт, потребление, инвестиция или просто по-бързо харчене, преди цените да се вдигнат още.