Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че балансът на рисковете пред българската икономика се измества в неблагоприятна посока – към по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.

Изказването бе направено по време на събитие на Американската търговска камара в България, където участие взе и служебният финансов министър Георги Клисурски.

„Рисковете вече не са балансирани“, подчерта Радев, като уточни, че развитието на икономическата ситуация се доближава повече до негативния сценарий на БНБ, отколкото до базовата прогноза.

Стабилна основа, но с нарастващи заплахи

България навлезе в 2026 г. с относително стабилни макроикономически показатели – икономически растеж от около 3,2% през 2025 г., инфлация от 2,1% към февруари и висока заетост. Банковият сектор остава добре капитализиран, а кредитирането започва да се нормализира.

Според Радев обаче тези фактори не гарантират устойчивост при силни външни сътресения. „За малка и отворена икономика като нашата външната среда винаги има значение. Днес тя има още по-голямо значение“, заяви той.

Енергийният шок променя прогнозите

Конфликтът в Близкия изток и частичната блокада на Ормузкия проток вече оказват сериозно влияние върху енергийните пазари. От края на февруари цените на петрола са се повишили с над 55%, а на природния газ – с около 91%.

В резултат БНБ очаква икономическият растеж в България да се забави до около 3% през 2026 г., докато инфлацията може да се ускори до 3,7%. При неблагоприятен сценарий ефектите биха били още по-силни и продължителни.

„Това, което започва от енергията, постепенно може да се пренесе към по-широката икономика“, предупреди Радев.

Натиск върху бизнеса

За разлика от предишната енергийна криза, сега компаниите имат по-малко възможности да прехвърлят повишените разходи върху крайните цени. В същото време фискалният буфер на държавата е по-ограничен.

Това означава, че бизнесът ще трябва да поеме по-голяма част от адаптацията чрез оптимизиране на разходите, по-внимателно управление на ликвидността и по-селективни инвестиции.

Въпреки това банковата система остава силно ликвидна, което дава известен времеви прозорец за адаптация и инвестиции в енергийна ефективност, дигитализация и устойчиви вериги на доставки.

Бюджетът за 2026 г. ще изисква трудни решения

Служебният финансов министър Георги Клисурски подчерта, че изготвянето на редовен бюджет е от ключово значение, тъй като в момента публичните финанси се движат „на автопилот“.

„Който и да подготви бюджета за 2026 г., ще трябва да вземе трудни решения“, заяви той, като акцентира върху нуждата от реформи в разходната част.

Министърът посочи, че новите технологии, включително изкуственият интелект, могат да помогнат за оптимизиране на публичните разходи.

По думите му правителството вече е подало искане до Европейската комисия за четвърто плащане по Плана за възстановяване на стойност около 1 млрд. евро. Предстои и последен транш от около 2,5 млрд. евро, за който обаче страната трябва да реализира инвестиции за близо 4 млрд. евро до края на август.

В дългосрочен план както БНБ, така и Министерството на финансите подчертават, че устойчивият икономически растеж трябва да се основава на инвестиции, производство и износ, а не само на потребление. Присъединяването към еврозоната остава стратегически приоритет, който може да подкрепи доверието и инвестиционната среда./Източник: БЛИЦ