Димитровден е сред най-големите есенни празници в цяла България, не само в Родопите, а в народните представи той е пределен момент в природата и оттук идва и изразът: „Свети Георги носи лято, а Свети Димитър – зима”. Това разказва Ваня Йорданова – етнолог в РИМ „Стою Шишков” – Смолян, пред Фокус. 

Йорданова обясни, че този пределен момент идва от това, че на Димитровден свършва периодът, в който се наемат овчари, ратаи, говедари и той е от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Димитровден и на места разплащането става на следващия ден, поради което още този ден се нарича разпуст. На този празник са се устройвали курбани, селски сборове и служби, а в съботата, преди Димитровден се е правила Димитровденската задушница. По думите й в родопското село Стърница е наричан Касум.

Тогава се пекат колаци или марудници, които се дават на съседи и на овчаря, който е пасъл овцете през изминалата година. Тогава лъчат овцете и се вярва, че ако ти влезе първо жена в къщата, то в следващата стопанска година ще се раждат повече женски агънца в това семейство.

„В други селища пък 12 дена след Димитровден се гадае какво ще бъде времето през 12-те месеца на годината. На първия ден след Димитровден се гадае за времето през месец ноември, на втория за месец декември, на третия за януари и т.н. В село Давидково на Димитровден сутринта пък се поглеждат овцете. Ако са се събрали накуп се е вярвало, че зимата ще бъде зла и студена. Пак в района на община Баните против вълци на Димитровден не се пипат ножици и нож, режещи предмети”, каза Йорданова и допълни, че днес се чества Свети Димитър от всички именници и от техните роднини, които носят неговото име.