Две супербактерии, станали устойчиви на антибиотици, вземат най-много жертви в България в сравнение със страните от цяла Европа. У нас има най-висока смъртност заради тотално резистентни на антибиотици бактерии E.coli и K. pneumoniae, пише Телеграф

Средно 7,29 на 100 000 души у нас умират заради факта, че бактерията E.coli е резистентна, на който и да е антибиотик, а 4,59 на 100 000 души губят живота си заради устойчива K. pneumoniae. Това показват данни от публикация в авторитетното научно списание „The Lancet“ от 2022 г., където разглежда проблема с резистентните бактерии в цяла Европа. Микроорганизмите, които са станали нечувствителни към няколко или всички познати антибиотици, се определят като „супербактерии“, посочва Световната здравна организация.

Използвахме инструмента Pinpoint на Google, за да обработим и обобщим данните от широк набор документи, резултатът от което обобщаваме в следващите редове.

Заплаха

В световен мащаб E. coli е патогенът, свързан с най-много смъртни случаи, дължащи се на антимикробна резистентност, съобщават от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ЕCDC). Тази бактерия е един от най-честите причинители на инфекции на кръвта и на пикочните пътища, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

K. pneumoniae пък предизвиква уро и респираторни инфекции, както и такива на кръвта. „Бактерията е причина за възникване на епидемични взривове в болниците, ако не се вземат подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите. Много малко са възможностите за лечение при пациенти, инфектирани с мултирезистентни K. pneumoniae, които имат допълнителна резистентност към aнтибиотиците от така наречената групата на карбапенемите“, съобщават от НЦЗПБ. Данните показват, че именно при резистентната на карбапенем K. pneumoniae в България има ръст от впечатляващите 246%. В същото време целта на страните от ЕС е намаляване на общата честота на разпространение на инфекциите на кръвта, причинени резистентна към карбапенеми K. pneumoniae с 5%.

Модели

На фона на нарастващата резистентност и данните за висока смъртност у нас липсва законова рамка, в съответствие с която да се регистрират и докладват смъртни случаи, които са асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми. Такива пациенти обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема, обясняват от здравно министерство.

Приблизителна представа за това колко хора губят живота си у нас заради резистентни микроби дава Институтът за здравни показатели и оценка към университета в Оксфорд, който прави математически модели. По техни данни хиляди българи са починали заради бактерии, които са устойчиви на антибиотици. Справка показва, че за пет години - от 2017 г. до 2021 г., в България 7008 души са починали заради заразяване с тях, а смъртта на 30224 българи се асоциира с резистентни бактерии, сочат изчисленията на Института за здравни показатели и оценка към университета.

Опасност

Причината за развитието на устойчивост е прекомерната и неправилна употреба на антибиотици, както в хуманната, така и във ветеринарната медицина. В България се наблюдава резистентност към всички класове препарати, включително към тези от най-ново поколение, показват данни от Националния център по заразни и паразитни болести. Ситуацията се влошава и се появяват нови бактериални щамове, които са резистентни към няколко антибиотика едновременно. Появата на микроби, които са устойчиви на антибиотици от последно поколение, е голям проблем за болниците, тъй като това сериозно ограничава възможностите за лечение на заразените пациенти. При тези случаи се правят комбинация от различни препарати в усилие да се помогне на болните.

Бъдеще

„Без ефективни антибиотици бихме могли да се върнем в ерата преди антибиотиците и би било трудно, ако не и невъзможно, да се извършват безопасно трансплантации на органи, химиотерапия на рак, интензивни грижи или други медицински процедури. Бактериалните заболявания, които някога са били предотвратими, биха се разпространили и лечението на инфекциите вече не би било възможно“, пише на сайта си Националния център по заразни и паразитни болести.

На фона на нарастващата устойчивост към бактериите, България все още няма действаща Национална програма за антимикробна резистентност. Така у нас се готви още от 2019 година, но още не е приета.