Учени за първи път успяха да запишат тайнствено бучене, породено от движението на Земята дълбоко под водата. Това явление може да помогне да се разбере как всъщност е устроена отвътре планетата ни, пише Блиц.

Опитите да се прихване този нискочестотен звук започват през 1959 година, но едва през 1998 година японски учени най-накрая успяват да го запишат на сушата.

Бученето е наречено "свободно колебание", а учените смятат, че може да е предизвикано от неголямото разширение и свиване на Земята.

Никой, обаче, не може да обясни откъде се взимат тези колебания. Една от теориите смята, че това е свързано със силата на вълните на океана, които се удрят в морското дъно.

Други свързва явлението с акустичния резонанс - когато честотата на един вибриращ обект съвпада със собствената честота на друг, кара втория обект също да вибрира.

Някои смятат, че атмосферната турбулентност е причина за шума.

Група учени под ръководството на Март Дин, геофизик от Парижкия университет по физика на Земята, събира за 11 месеца данните от 57 сеизмометрични станции. Те са поставени на дъното на Индийския океан край остров ла Реюнон, намиращ се на Изток от Мадагаскар. Първоначално сеизмографите били поставени там за изучаването на вулканичната активност.

"На дъното на океана нивото на шума в течение на дълго време е по-голямо, отколкото в наземните станции."

След като заглушават шума от океана и електронните уреди, учените сверяват записките си с наземната станция в Алжир. Засега те са установили, че бученето от колебанието на Земята достига максимума си на честота от 2,9 до 4,5 милихерца. Това е около 10 000 пъти по-малко, отколкото може да чуе човешкото ухо. Успехът на групата учени в записките на тези нискочестотни шумове може да има и други, по-интерени приложения.

"Земното бучене може да се използва за изучаването на дълбочините на недрата на Земята", се казва в научната публикация.

Докато ученте обикновено изучават вътрешните нива на планетата, използвайки сеизмични вълни, генерирани от земетресения, данните от бученето могат да помогнат да се състави карта на недрата на Земята.

За това помага и факта, че бученето е постоянно, докато земетресенията се случват периодично.