След като журналистът Крум Благов анонсира книгата си"Първият милион", се срещнахме с бизнесдамата за 2008 г.
Весела Барбукова,съпруга на строителния предприемач Димитър Барбуков, който се оказа средпосочените от Благов назначени милионери.
- Г-жо Барбукова, назначен милионер от Андрей Луканов ли е вашият съпругДимитър Барбуков, както го обяви по бТВ колегата Крум Благов?-Този автор Крум Благов без да иска ни направи голяма реклама, както и водещатаАни Цолова. Съпругът ми не се е обогатил по никакъв начин по начина, за койтоАндрей Луканов е говорил: "Другари, назначавам ви за милионери" . Мисля, че товае една символика и на някой му харесва да прави от това митове и легенди.Съпругът ми създаде една от първите частни строителни компании. Първиятбум на строителството, за което не се коментира, всъщност беше през периода 1989- 1992 г.Просто Димитър е билна правилното място, в правилното време с правилен бизнес.Всякакви други обяснения ги считам за екзотични ижълти.- Обаче от бТВ научихме, че мъжът ви има и присъда захулиганство?- Ако смятате, че един по-остър бизнес разговор взащита на личните интереси на един човек е хулиганство? Просто става въпрос заедин спор относно спонсорството, което съпругът ми дава на вестник “Русенскистандарт” през 1994 г. и в същото време вестникът го плюе на своите страници иуронва икономическите му интереси. Вследствие на този разговор главният редакторна вестника вдигна кръвно налягане, извадил си медицинско и това стана повод засъдебен спор.Доколкото чух, за мен в тази книга има само две-три вернинеща – рождената ми дата и това, че баща ми е бил кулак, народен враг. Засъпруга ми и днес говорят различни телевизии и автори неща, които не знаят.Естествено, той не е могъл да завърши висше образование поради клеймото откомунизма – „син на кулак, народен враг”. А познаваме много изявениантикомунисти с професорски титли от социалистически години. Интересно как сауспели? И какво от това, като Димитър нямал висше образование? Светът се движиот предприемчивите и находчиви хора – това са качествата, които или ги имаш илиги нямаш. Абсолютно се гордеем с постигнатото. След толкова бури все още смеживи и работим.- Знам, че популярната резиденция “Анастасия” вСофия е ваше дело, направена по лично ваш проект?- Още в края на2008 г. купихме тази сграда, която стоеше дълго време на дупка. Купихме я катопроект, който буксуваше, нямаше инвеститор и не можеше да намери своетореализиране поради сложност и заложеното в проекта скъпо строителство.Резиденция „Анастасия” има за мен особена стойност – от една страна, носи иметона малката ми дъщеря, а от друга, се реализира в най-трудното и кризисно времеза строителство и продажби. След покупката за две години построихме сградата.Искахме това да бъде не просто една жилищна сграда, а да потърсим малко повечелукс, малко повече разнообразие, удобства и стил. Между другото, това е еднаевропейска тенденция в момента - да се правят подобни резиденции, компилация отвисокотехнологична сграда и модерни градска инфраструктура и комуникации.Класическият дух в обзавеждането, стилната атмосфера, модерното излъчване,удобствата във фоайе, салони, места за срещи, дълга листа с екстри – всичко товае в името на нова концепция за обитаване, за хора с изтънчен стил и усет закласа.Цената за продажба наквадратен метър е 1200 евро –ниска на фона на екстритеи мястото на сградата, равна на цените на обикновени жилища по кварталите. Нализнаете какво казва Коко Шанел: ”Има хора с пари, а има и богати хора”.Ако някой иска да я купи обаче, цената е много висока. Оценявам я на двегодини ужасен труд и толкова много време, заделено за детайлите, че не мога даизчисля колко струва. Говори се така, защото част от всичките 48 апартамента сепродават. Има непродадени още 3 имота и те са на пазара.- Г-жоБарбукова, вие като съпруга и съсобственик на фирма “Барбуков ЕООД“ сте наясносъс събитията, които станаха около собствеността и имуществото на ЖСК “Българскихудожник” и последствията за 80 души в “Манастирски ливади”, бл. 259, коитоостанаха без дом и без необходимите документи?- Трябва да се знаеколко ние сме измамени. Там цари най-голямото беззаконие и доказателство забезсилието на държавата. Протекционират се медийно едни абсолютни измамници,прикрити зад разни остатъчни от комунизма съюзи. Ще кажа само едно: истинатакатегорично не е това, което системно се изливаше върху нас по медиите и ние доден-днешен искаме тя да излезе на бял свят. Всъщност между тези хора от ЖСК„Български художник” няма никакви художници - всичките са някаквиноменклатурчици, уредили се по някакъв начинда вземат по 4-5 апартамента, но без даплащат.Да не говорим, че нямат никакво имущество илисобственост – всичко е машинации и измами от тяхна страна. Но в края на краищатание сме правова държава и между другото не мога да се оплача от това, което сарешили съдебните институции по казуса спрямо нашите интереси. От 1997 г.съпругът ми не е юридически в този казус като страна, но остана да се бори, зада пресече безчинствата на въпросните художници. В крайна сметка всичките тезивзаимоотношения бяха между въпросното ЖСК „Български художник” и фирмата насъпруга ми „Барбуков” ЕООД за 240 апартамента, които той построи изцяло за своясметка, без една стотинка от въпросните художници и които те до ден-днешен семъчат да си присвоят. Съпругът ми горещо съжалява, че построи блока, та сегавървят членове на ЖКС по София и по инстанции и раздават апартаменти. Но имакакво да раздават – неговите имоти, построени с неговите пари и кредити.Трябваше да ги остави недовършени и тогава всичко щеше да е съвсем друго. А тойот коректност ги построи. Тегли и кредити. След като толкоз бил измамен тозиблок /между другото са 10 блока общо/, нека художниците и всички обвинители даги съборят. Тогава ще ги питам къде ще намерят друг наивник да строи така?Вече мисля да съдя до дупкавсеки, който си позволи да каже, че Барбуков е пирамида.- Разбирам, г-жо Барбукова, че във вашиясъвместен семеен живот е имало и продължава да има проблеми. Кажете все пак какуспявате да се справите?- Нашият живот не е само семеен. Свързанисме и в сериозно бизнес партньорство, в което, бързам да уточня, нямамлидерското място. Никога не ни е било лесно, особено в периода 1995-1996 г.Тогава бяха най-тежките спорове по горния казус, вихреше се медийна атака срещунас, а и това съвпадна с кризата в цялото ни общество. Беше време, в коетополучихме и много лични удари, предателства като случая с отвличането на сина ниДобромир.Това беше най-тежкото ни преживяване. Всичко друго – пари,интереси, имоти, конфликти – нищо няма значение на фона на този ужас. Опитвамесе да го забравим. Знаете, че Димитър има две деца от първия си брак и две децаот нашия брак. От първия брак са момче и момиче - Добромир, за който стававъпрос, и дъщеря Ралица, която вече е майка на три прекрасни деца. Така чеБарбуков е един щастлив дядо! Нашите деца са съответно на 15 и на 6 годинки.Голямата се казва Десислава, а малката е Анастасия. За много хора е неприемливо,че и двете ми деца живеят и учат във Виена и имат сериозна охрана, но аз сизнам.- Защо решихте децата ви да са в чужбина? Зарадиотвличането на Добромир или...?- Това всъщност е основната причина,както и фактът, че там могат да получат по-добро образование. Иначе ще излезе,че сме си загубили времето и жалко за всичко постигнато, ако не дадем доброобразование на децата си. Както казах, съпругът ми не е имал възможност за доброобразование и сега много държи на тяхното. Точно в периода, в който решихме даги преместим да учат там, в България беше страхотен бум на отвличания. Сегаситуацията определено е овладяна благодарение на сегашното правителство.Добромир тогава беше на 19 години. Тъкмо бях родила голямата си дъщеря, бях вкъщи, а мъжът ми тръгна за работа, но си забрави телефона. По едно време ужаснонастоятелно се звънеше и си позволих да вдигна телефона му. Започва някакъвразговор на руски.Обясняватми, че са отвлекли сина нии разни други неща, но азпочти нищо не можах да разбера. Шокът беше тотален. Отначало помислих, че някойси прави шега и нищо не можах да кажа. Само накрая казах:”Добромир с вас ли е?”И те ми казаха на български ”Разбира се”. Така разбрах, че похитителите сабългари. Не знам как съм стигнала до офиса при мъжа ми...-Откъде е бил отвлечен?- Той по това време беше в Русе при братовчедси. Ние веднага започнахме да го търсим и се оказа, че го няма и никой не знаешекъде е. Оттам нататък всичко ми е като на филм. Обажданията, разговорите с тезихора, най-кошмарните пет дни в живота ни. Трябва да ви кажа, че първото нещо,което Димитър направи, след като разбра за похищението, беше да отиде вполицията. Въпреки заплахите на похитителите, въпреки страха, че знаехапрекалено много лични неща - точните имена на шофьорите, номерата на колите ни,даже навиците ни. Още от самото начало знаех, че мъжът ми постъпва правилно,като се обади на полицаите, въпреки че ходехме по жарава.В отвличанетоимаше замесени прокурориивисши управници, помагачи на похитителите.Дни преди товаповдигнаха обвинение за изнасилване към сина ни, изваден му е фалшив паспорт,изведен е от страната незабелязано и много други интересни факти. Знаем гивсички участници – и преките, и косвените. Но животът така ги наказа жестоко, ченямаше нужда от друго възмездие. Искаха огромен откуп. И все пак дойде веднагапри нас много сериозен екип професионалисти. Държавата има абсолютнитевъзможности да се справи с всяка една такава ситуация. И най-слабата държава епо-силна от едни бандити. Дойдоха службите, режисираха нещата, казаха ни каквода направим, за да засекат разговора. Прехвърляхме телефона един на друг, за дапечелим време и в момента, в който ги засякоха, ни казаха: „Хайде сега, лягайтеда спите, утре детето е тук!” И така стана. За по-малко от 24 часа - действахасветкавично. Оказа се, че Добромир е в Унгария и това допълнително усложниситуацията, но така или иначе благодарение на добрата логистика между унгарскитеи нашите служби случаят беше решен. Тезихора, които ни помогнаха, бяха уволнени припоредната политическа чистка.Но това е в България – несе уважава успелият. Всичко завърши със щастлив край за нас, но в много ототвличанията не е така. Честно казано, този стрес и това напрежение, коетопреживяхме тогава, просто не го пожелавам и на най-големия си враг...Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
