Какви са обичаите и вярванията на Богоявление/Йордановден и какво вещае времето на този ден? За символиката и обредите разказва Д-р Иглика Мишкова, етнолог от Института по етнология и фолклористика в етнографски музей към БАН пред Фокус: 

Този ден е наречен Богоявление, което от старобългарски означава явление на Бог. Денят е посветен първоначално на раждането на Бог Исус Христос и оттам насетне на всичките съпътстващи го събития – Обрезание Господне, поклонението на влъхвите. Впоследствие този празник в християнството е претърпял различни изменения и у нас се празнува главно Богоявление или Кръщение Господне.

Приема се, че на кръщението на Исус Христос на река Йордан се появява Бог в триединната си същност небесния Отец, Синът Христос и Светият дух. В момента на кръщението небето се отваря, Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб и от небето се разнася гласът на Господ, че това е неговият възлюбен син, в когото е неговото благоволение и от това идва названието на празника. На този ден, всеки който желае да бъде здрав през годината, трябва да се окъпе или поне да се измие на реката.

Тъй като денят е свързан с един изключително голям християнски празник, всички обреди, които се извършват, имат изключително голямо значение. На Йордановден свършват „мръсните” дни.

Те стартират с Рождението на Христос до кръщението на водата. През периода на мръсните дни са бродили най-различни зловредни сили, от които хората е трябвало да се предпазят. На Йордановден се извършва ритуалното хвърляне на кръста от съответната църква в селището във водоем. Това е един древен предхристиянски обичай, свързан с възстановяването на животоносното начало на водата. След ваденето на кръста се служи тържествената литургия, която носи названието Велик водосвет. По време на тази литургия се обновява светената вода в храмовете. Всеки, който е присъствал на този Велик водосвет носи от водата в дома си. Вярва се, че тя има свойството да пречиства душата и да предпазва хората от болести. Тази вода се пази задължително през цялата година за различни моменти на изпитания във всяка една фамилия, каквито разбира се никога не липсват - особено, ако някой човек легне болен. 

У нас празникът носи различни наименования по различните области на страната. Нарича се Кръстовден, Богоявление, Водици, Водокръщи. На 5 януари отбелязваме т.нар. Попова Коледа. 

Има много вярвания, които са свързани с Йордановден. Едно от тях е пазенето на водата. Има едно поверие, което е свързано с нощта срещу Богоявление. Вярва се, че в тъмните доби, небето се отваря в полунощ и всеки, който го види ще получи от Господ всичко, което си пожелае. Има и вярване, че това може да се случи не на всеки, а само на праведните. Съществува и поверие, че в тази нощ поточетата и реките спират за малко, за да се прочистят и потичат с нова сила отново, а птиците и животните проговарят с човешки гласове. В Родопите се вярва, че в тази нощ ветровете се бият. В Северна България в тази нощ ходят „совойници” неженени моми, облечени като булка и младоженец, носещи китка босилек и „мълчана” вода, които ръсят домовете за здраве и наричат.

Ако времето на Йордановден е студено, значи че годината ще бъде добра и много плодородна. Ако при хвърлянето на кръста във водата, той замръзне, се вярва, че годината ще бъде здрава и плодородна. Човекът, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив. За този ден се подготвя и специална обредна трапеза. Всяко едно православно семейство трябва да направи специални ритуални хлябове. В миналото са се изработвали по три ритуални хлябове, а за тяхното замесване е ползвано и останалото количество от светената вода от предходния Йордановден. Първият хляб задължително остава за фамилията, вторият хляб е за гостите и третият се оставя пред къщната врата заедно с бъклица вино, като се нарича за минувачите. В някои региони на страната обредният хляб не е единствено от чисто пшеничено брашно, а се смесва с брашно от просо в чест на просото. В други региони се слага царевично брашно.

Този избор е в зависимост от основните поминъци. Вечерта на 5 срещу 6 е последната кадена вечер и на трапезата отново присъстват само и единствено постни ястия. Освен обредния хляб на трапезата се поднасят сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Това са основните храни, които са характерни и за предходните постни вечери. Към самите постни ястия се добавят отново сурово жито, орехи и се запалва недогорялата свещ от предходните кадени вечери. 

За Йордановден е характерен обичаят за поливането на именниците с вода, който се е запазил и до ден днешен. 

Извършват се много ритуални къпания с вода на Богоявление. В региона на Калофер се извършва традиционното мъжко къпане във водите на река Тунджа, което доби особена популярност през последните десетилетия. В Карловско, в Родопите, всички булки, които са се венчали през предходната година са изкъпвани ритуално.

Това са все традиции свързани с водата. По подобен начин този ден се празнува не само у нас, но и в Гърция и в Сърбия. Чемширените китки, които са останали от Рождеството се изгарят на този ден върху желязна повърхност. След това пепелта, която остава от чемшира се поръсва със светена вода и се заравя под трендафил или овощно дръвче. Новите китки от последното Рождество се поставят вече върху семейния иконостас, което кандило е запалено със свещ, която е донесена от църквата. 

В нашата традиция се вярва, че светците са си поделили земята и небето и св. Йоан е покровителят на побратимството и кумството. В много региони на страната обредното къпане, което е било извършено на Йордановден, продължава и на самия Ивановден. Има региони на страната, в които обредното къпане е концентрирано именно на Ивановден. Това е обредът за младоженците, като кумовете или деверът ги окъпват. Това може да се приеме като един елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря кръгът на сватбената обредност. В голяма част от страната като региона на Югозападна България се къпят не само младоженките, но и малките момиченца на възраст до 1-2 години.

Обредното къпане включва гостувания и празнични трапези. След като самият светец се приема като покровител на кумството и побратимството това предопределя и гостуването и естествено тези, на които трябва да се окаже нужната почит са кумовете. Кумците ги посещават с различна пита, кравай, някакво месо, вино. Ивановден е последният ден, в който бродят съответните маскирани новогодишни дружини. В различни райони на страната, коледарите водят своя цар на чешмата, окъпват го ритуално и след това той им устройва угощение. Има и празнично хоро, с което приключва цикълът на коледарските обичаи. На практика в тези дни се извършва прочистване с вода на селищата и домовете, ритуално къпане на мъже и жени.

Маскарадните игри и ритуали са индивидуални за всеки регион. Около Йордановден и Ивановден селища са обикаляни от различни маскирани дружини като станчинари, бабугери, мечкари. Като цяло най-общо целта на тези мъжки ритуали е да донесат здраве и плодородие за предстоящата година и разбира се да прогонят злите сили и прочистят селището. /ПИК