В залата на Общински исторически музей в Брезник днес ще бъде открита "Възрожденски щампи от фонда на регионалния исторически музей – Кюстендил“.  Желаещите могат да я видят до края на май.

В края на XVIII век в българското изобразително изкуство се появява графиката. Тя като нов вид изкуство е пренесена в България заедно с книгопечатенето и дълго време съществува неразделно от него. По-късно графиката заживява свой самостоятелен живот чрез многото отпечатки, предназначени за самостоятелно художествено въздействие. Най-голямо разпространение добили отпечатките от гравираните върху дърво и метал изображения, известни под името щампи. Отпечатвана в много екземпляри, по-лесни за разпостранение от стенописите и иконите, щампата укрепва националното самосъзнание и служи на идеалите за духовно и национално освобождение на народа ни.

Първите щампи се появяват в българските земи в началото на XIX век, донесени от Атон и Йерусалим, където още от XVI век функционират ателиета, т.нар. щампарници. В чужбина започва отпечатването и на щампи по поръчка и със средства на заможни българи. Първите щампарници по нашите земи се появяяват в манастирите. В тях работят начетени монаси, опитващи силите си и в областта на изобразителното изкуство. Шампи започват да създават и майстори - зографи.

Настоящата изложба представя част от колекцията от възрожденски щампи на Регионален исторически музей – Кюстендил, която е една от най-богатите в България. Събирана в продължение на десетилетия, тя включва 125 творби от известни и неизвестни атонски гравьори, както и от всички известни досега на науката български майстори и школи. Това богато авторско присъствие позволява да се проследи развитието на изкуството на щампата в България и приноса на отделните автори за общото тематично обогатяване на българското изобразително изкуство през Възраждането.

Атонските и риломанстирските щампи респектират със своята представителност, с яснотата и четливостта на формите, с графичната култура, с която са изработени. Щампите на Леонтий Рус и монаха Филотей, работили в Троянския манастир, трогват със своето любопитство към заобикалящия ги свят и с неутолимото желание да го изобразят в неговата пълнота. В работите на самоковските гравьори се усеща професионализмът на зографите, топлината на дърворезбата, поетичността на българската душевност.

За своето време българската възрожденска щампа е колкото традиционна, толкова и модерна художествена продукция. Традиционна - защото изхожда от вековни представи, вкоренени както в практиката на зографите, така и в бита на целия народ, и модерна – защото носи със себе си най-новите технологични образци на европейската графика и много от нейните обновени пластични принципи, което допринася много за тематичното обогатяване на българското изобразително изкуство през Възраждането. Утвърждава интереса към родните историко-патриотични образи, като разширява хоризонтите на българската възрожденска култура.