Цялостното навлизане на темата за ESG не може да се случи като размер, който пасва на всички. Изключения правят микропредприятията, които имат нисък риск. При големите компании нещата стоят по друг начин. Не можем да сравняваме ябълка с телешка пържола. Това каза доц. д-р Марина Стефанова – директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопански факултет на Софийския университет, ръководител на ESG Academy и проект ESG Lab, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

"Най-големите предизвикателства са свързани с продуктите и услугите, които индустриите предоставят. Често в старите практики виждаме много хубави дарителски кампании и други инициативи, но те не отразяват сърцевината на това, което компаниите предлагат. Стандартите, които касаят отделните индустрии, целят да докоснат същината на всяка една индустрия. Например, при транспорта основна услуга е придвижването. Това означава устойчиви средства, маршрути и оптимизация на ресурсите."

„Важно е да проучим къде са пробойните и рисковете, свързани с финансовата възвращаемост, подготовката на кадрите, както и много други. Има и неща, които не зависят от бизнеса – инфраструктура и регулации“, коментира гостът. В процеса на осмисляне на продуктите, които компаниите създават, има един по-голям разговор за това какво са иновациите и как ги въвеждаме.

Според събеседника в транспортния сектор един от най-големите рискове е какво трябва да се направи със старите автомобили. Вероятно разрешаването на този проблем ще доведе до появяването на нови бизнеси, за които досега не сме мислили. Бизнесите с добра финансова ликвидност ще могат да открият нови хоризонти.

Когато говорим за устойчивост, имаме предвид стратегическо управление с хоризонт 10-15 години. Индустриите не трябва да се притесняват за това какво могат да направят от утре. „Това дългосрочно планиране дава възможности за поставяне на гъвкави цели и подготовка на цялостен план за бъдещето. Може да се мисли за привличане на нови финансови партньори и клиенти“, обясни доц, Стефанова.

"В хранително-вкусовата промишленост виждаме много и различни начини, по които се използват ресурсите. Основната цел на тази индустрия е да се ползва максимално бързо и да разчита на местни продукти. Това означава съкращаване на веригите за производство и инвестиции в местно производство. В противен случай цената на продуктите става много висока. Предстои много голяма промяна в това, което се предлага на пазара."

Предизвикателството при нефинансовото отчитане е свързано с всички доставчици, с които се работи. Тенденцията е да се минава през един бранд, за да има лесна проследимост. „Дългата хранителна верига ще става все по-неустойчива. Разбира се, също толкова важно е да се изгради връзка с потребителите. Малко са секторите, където има толкова бърза и постоянна връзка с потребителите“, каза Стефанова. /Източник: Днес.бг