Множество доклади показват, че много от дрехите от Китай съдържат вредни вещества като олово, формалдехид и фталати, които надхвърлят законовите граници. Изследване на германското списание "Ökotest" разкри неотдавна наличието на високи концентрации на токсини, свързани с ракови заболявания и репродуктивни проблеми

Бързата мода, популяризирана от китайски гиганти като "Shein" и "Temu", добива все по-голямо влияние благодарение на ниските цени и агресивната реклама в социалните мрежи. Въпреки това, многобройни изследвания разкриват сериозни рискове за здравето и околната среда.

Китай, който е световен лидер в производството на облекла, играе ключова роля в тази индустрия, писа marica.bg.

Какви химикали са засичани в евтините дрехи? 

Множество доклади показват, че много от дрехите от Китай съдържат вредни вещества като олово, формалдехид и фталати, които надхвърлят законовите граници.

Изследване на германското списание "Ökotest" разкри неотдавна наличието на високи концентрации на токсини, свързани с ракови заболявания и репродуктивни проблеми. Подобни резултати са потвърдени и от екип за здравеопазване в Сеул, Южна Корея, където определени химикали в продукти на тези марки са открити в количества стотици пъти над допустимите норми​.

Според Световната здравна организация фталатите, използвани често като пластификатори в евтини продукти, могат да доведат до намаляване на броя на сперматозоидите и дори до безплодие.

Някои детски дрехи от китайския търговец на дребно на бърза мода "Тemu" са съдържали до 622 пъти над законовата граница за токсични вещества, предупредиха южнокорейските власти.

Правителството е тествало 26 броя зимни облекла за деца от "Temu", "Aliexpress" и "Shein" и установява, че седем от тях съдържат токсични вещества като пластификатори на фталати, олово и кадмий.

Например детско яке е съдържало 622 пъти над законовата норма пластификатори на фталати - химическо съединение, което прави пластмасите по-гъвкави. Същата дрешка е съдържала и олово с около 3,6 пъти над законовата граница и кадмий приблизително 3,4 пъти над лимита.

От Министерството на здравеопазването нямат възможност да контролират всички пратки, особено когато са въведени в общността в друга държава-членка на ЕС.

По време на дискусия Виктория Христова, главен експерт в дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“, обясни, че „МЗ осъзнава важността на проблема, но в действащото законодателство няма изискване граничните проверки за безопасност на стоки да са постоянни, респективно – органите на държавния здравен контрол нямат ресурс да осъществяват целогодишни проверки.

На този етап здравните власти обмислят като вариант да инициираме по-чести проверки по границите, за да наблюдават вноса. Китайските сайтове за онлайн пазаруване се възползват от необлагаемия с мито минимум от 150 евро за стоки от трети страни. Тези текстилни стоки обаче не минават санитарен контрол, което създава реални предпоставки за здравето.

Бизнесът в България търпи сериозни загуби и непрестанно алармира, че е притеснен от агресивното навлизане на ставащите все по-популярни китайски платформи за търговия. Около 15 на сто е спадът в продажбите в търговските обекти в България за първите 6 месеца на 2024 година, породен в голяма степен от конкуренцията на китайските онлайн търговци и техните практики.

Компании от нашия сектор с дългогодишен опит са принудени да закрият 10 на сто от своите обекти за търговия с дрехи втора употреба отново за същия период, съобщиха от  Българската асоциация "Кръгов текстил".

Много често те нарушават и интелектуална собственост – водещи марки от цял свят съобщават, че много от стиловете и дизайните на "Temu" и "Shein" са копирани от други брандове. Избраният подход на работа е чрез бърза доставка. Това води до търсене на товари по въздушен транспорт, което увеличава разходите за превоз по въздух и причинява недостиг на капацитет.

Бързата мода насърчава също така културата на свръхконсумация.

Според доклад на Световния икономически форум, средностатистическият потребител купува 60% повече дрехи, отколкото преди 15 години, но носи всяка дреха наполовина по-малко време. Това подкопава усилията за устойчиво потребление и насърчава производство с кратък жизнен цикъл на продукцията.

Отпадъците също са тревожен проблем – около 92 милиона тона текстилни отпадъци се изхвърлят годишно. Тези отпадъци често се разграждат с векове, като замърсяват почвата и водните ресурси. Китай, макар да е ключов доставчик, също страда от екологични последици, свързани със замърсяване от текстилни фабрики.

Редица държави в ЕС и целия свят обмислят и вече прилагат мерки за ограничаване негативните въздействия от китайските платформи за онлайн търговия. Франция одобри законопроект, налагащ санкции върху свръхбързи модни продукти, за да смекчи въздействието им върху околната среда.

Южна Африка планира да наложи 45 на сто вносно мито плюс ДДС върху колетите с дрехи на "Shein" и "Temu" от юли 2024 г. В САЩ и ЕС платформите се възползват от освобождаване от данък върху вноса, което им позволява да подбиват местните конкуренти. Германия настоява да се прекратят тези облекчения, за да се изравнят условията на пазара, информират от асоциацията.

Какво можем да направим? 

• Потребителите могат да намалят въздействието, като избягват прекомерното пазаруване, избират по-качествени и устойчиви продукти, и подкрепят етични марки.
• Регулации и сертификация: Европейският съюз активно обсъжда нови регулации за удължаване на жизнения цикъл на текстилните продукти и намаляване на отпадъците.
• Потребителско поведение: Кампании като „купувай по-малко, носи по-дълго“ насърчават по-устойчиво потребление.
• Алтернативни материали: Използването на рециклирани текстили и естествени влакна с ниско въздействие върху околната среда става все по-популярно.

Бързата мода обещава удобство и достъпност, но нейното влияние върху хората и планетата е значително и изисква действия както от страна на потребителите, така и от индустрията./Източник: БЛИЦ