МИГ Радомир-Земен продължава информационната кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.

Арката - символ на град Радомир

Арката е построена през 1879 година в чест на княз Александър Батенберг, посетил град Радомир след Освобождението на България. Тя е построена на 20 юли за посрещане на княза. Князът идва да се поклони на Самарското знаме, донесено в града в началото на септември 1878 година от Трета опълченска знаменна дружина, преименувана по-късно в Трета пехотна радомирска дружина. По сведение на Архимандрит Зиновий на нея е имало два надписа: откъм София „Добре дошъл, Светлий Княже!“, а откъм града „Дерзайте Княже, ние сме с Вази“.

Александър Батенберг посещава Радомир още веднъж – на 20 юли 1880 година, когато донася сребърна скоба, изработена от жителите на град Самара. С нея князът лично скрепява счупената дръжка на знамето в боевете при Стара Загора. Тогава той обявява и указа си, с който името на подп. Калитин се записва за вечни времена в Първа рота на радомирската дружина.

Самарското знаме – светинята на Българската Свобода

Легендарното Самарско знаме има героична история и дълъг боен път от създаването му в град Самара до град Радомир. Пет чифта здрави мъжки ръце са го носили гордо и високо. Пробито от вражески куршуми, окървавено и разкъсано, но не и оставено на поругание в плен, Самарското знаме става символ на войнска чест, доблест и бойна слава. На 10 юли 1878 година със заповед на Дондуков-Корсаков, императорски комисар, 3-та дружина от Българското опълчение се преименува на 3-та Радомирска пеша дружина с командир Константин Борисович Чиляев – майор Чиляев. Дружината се установява в Радомир и донася със себе си Самарското знаме. По инициатива на майор Чиляев 11 май – денят на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий – се чества и като ден на Самарското знаме. Събор на този ден е провеждан в Радомир до 1934 година.

Когато Александър Батенберг е провъзгласен за български княз, първото му посещение е в Радомир, за да се поклони на бойното знаме. На 20 юли 1879 година той пристига в Радомир, придружаван от руския генерален консул Давидов, военния министър Паренсов и други официални лица. Същия ден след обед се провежда военно тържество в чест на Самарското знаме.

На 31 юли 1880 година в деня на третата годишнина от героичните сражения край Стара Загора Самарското знаме е наградено с най-високото военно отличие на новата българска държава – ордена „За храброст“ – I степен. Награждаването на знамето се превръща в празник за град Радомир. Пристигналият за случая княз Александър Батенберг поставя на върха на дръжката на знамето поправеното сребърно копие. След това той свързва счупената от турски куршум дръжка с изпратената от Самара сребърна скоба.

Князът привързва към знамето светло-синя орденска лента, върху която е окачен първият български военен орден „За храброст“ – I степен, с който е наградено Самарското знаме. После орденът е монтиран в новия сребърен връх, който украсява дръжката на знамето.

Самарското знаме като действащо първо българско бойно знаме престоява почти три години в Радомирската дружина. От 10 септември 1881 година Самарското знаме се прибира за съхранение в княжевския дворец, а след 1946 година в Националния военно-исторически музей.

„Това знаме трябва да се почита и пази от всеки българин, като светиня, докато на света съществуват българи“

Войвода Цеко Петков

Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.