През 2002 г. Горелови създават центъра „Дом на милосърдието“, който помага на юноши и „трудни“ деца. Днес Лилит е директор на центъра, а Александър е основният ѝ помощник.
„Самият аз като дете останах без родители. Попаднах в детски дом – спомня си Александър. – Родната ми леля ме възпита“. А Лилит влага цялото си сърце в децата, които не са нужни никому, докато работи като социален работник. Горелови помагат на деца, на които повечето служби не могат да помогнат. В най-сложните и „безнадеждни“ случаи.
Историите на децата
Всяко от приемните деца на Горелови има тъжна история. В живота си те са изпитали лишения, глад и трудности. Днес тези деца се учат да градят собствения си живот сами. Алексей в детството си е живеел на улицата. Днес той е студент и бъдещ готвач. Евгений дълго време се е скитал. Сега казва, че трудно се познава на старите снимки.
„Дори не мога да повярвам, че някога съм живеел на улицата“, разказва Женя. Той учи за пожарникар.
Витя е на 14 години. За жалост, той е „най-сложният“ в семейството. Преди време историята му взриви медиите: вестниците го нарекоха „детето Маугли“ и разказаха как семейството му пет години го държало в едно помещение с кучето. Днес Витя вече има паспорт. Отдава му се и много иска да стане машинист в метрото.
Куанггуен или Коля е виетнамец. Много добро и отзивчиво дете. Тази година той планира да постъпи в университет и да стане икономист. Приемната дъщеря на Горелови Елла възпитава малкия Никита – приемен внук на Александър и Лилит.
Къщата в с. Девяткино, където живеят Горелови, е семейното им жилище. Съвсем наскоро те стават част от пилотен проект в Москва, който помага на приемни семейства. Според условията семейства, осиновили пет деца (подрастващи и инвалиди) – получават безплатно жилище.
Голямото семейство на Горелови живее задружно и весело. Сутрин децата тичат на училище, после имат музикални занимания, ходят на спорт, на логопед…
За мнозина остава загадка как Александър и Лилит успяват да научат тези „трудни“ деца да живеят като всички. И макар за своето семейство Александър Горелов да е герой и без професионалните си заслуги, за всички останали той е герой два пъти: в професията и в живота./БЛИЦ
Да са живи и здрави и да си ги отгледат това е голям купон
Ето на това му се казва щастие