В сезона на острите респираторни инфекции и особено по време на пандемията от Ковид-19 често посягаме към витамини, най-вече С и D. Какво знаем за тях?

Витамин С допринася за производството на колаген, заздравяването на рани и образуването на кости, укрепва кръвоносните съдове, подкрепя имунната система, помага на тялото да абсорбира желязо и е антиоксидант. Основни източници на витамин С са плодовете и зеленчуците, но при температурна обработка той може да бъде разрушен.

Скорбут

Тежкият му недостиг може да доведе до скорбут, причинявайки кървене на венците, загуба на зъби и трудно заздравяване на рани. В миналото скорбутът е бил широкоразпространен сред моряците, особено тези на океански пътувания, по време на които са се прехранвали месеци наред със сушени и осолени храни. Португалският мореплавател Васко да Гама съобщава, че е загубил повече от 60% от екипажа си от 160 моряци по време на пътуването си около нос Добра надежда през 1498 г. Консумирането на един средно голям портокал покрива 92% от дневната ни нужда от витамин С. Националният институт по здравеопазване в САЩ (NIH) препоръчва прием на 90 мг и 75 мг витамин С съответно при мъже и жени, навършили 19 години. При бременни и кърмещи жени тези количества са 85 мг и 120 мг. Пушачите трябва да получават 35 мг витамин С повече на ден.

Витамин D присъства в тялото ни под формата на витамин D3 (холекалциферол) и витамин D2 (ергокалциферол). Холекалциферолът се образува в кожата в отговор на излагане на слънчева светлина, докато ергокалциферолът обикновено се приема с храната. Богати на витамин D са тлъстите риби, яйцата, говеждият черен дроб, гъбите. Някои гъби се подлагат на специална обработка, за да се повиши съдържанието на витамин D в тях.

Метаболизъм

Витаминът регулира нивата на калция и фосфора, като влияе върху метаболизма и усвояването им и е необходим за здравословната минерализация на костите. Недостигът му може да причини рахит (нарушение в нормалното развитие на костите) при деца и остеомалация (омекване на костите) при възрастни. Витамин D е важен за обмяната, работата на имунната система и сърдечносъдовата дейност. Дефицитът му се свързва с по-висок риск от остеопороза, сърдечносъдови проблеми, автоимунни и ракови заболявания.

Епидемиологични проучвания показват, че значителна част от населението в световен мащаб има недостатъчни нива на витамин D. Размерът й варира в различните части на планетата от 5,5% в региона на Америка до 35,2% в Източното Средиземноморие. Установено е, че жените са по-уязвими към развитие на дефицит на витамин D от мъжете.

Върху нивото на витамин D в организма оказват влияние редица фактори, сред които излагането на слънчева светлина, възрастта, цветът на кожата, индексът на телесна маса и диетата. Наскоро беше съобщено, че потребителите на комбинирани орални контрацептиви (естрогени, съчетани с прогестини) имат значително по-високи средни серумни нива на витамин D.

Доза

Приемането на твърде много витамин D за дълъг период от време може да доведе до натрупване на калций в тялото (хиперкалциемия), което да отслаби костите и да увреди бъбреците и сърцето. Според Националната здравна служба на Обединеното кралство приемът на 10 микрограма (400 международни единици, IU) на ден са достатъчни за повечето хора. NIH препоръчва това количество при деца под 12 месеца, 15 микрограма (600 IU) при хора на 1 до 70 години и 20 микрограма (800 IU) при тези над 71-годишна възраст. Във всички случаи трябва да следваме указанията на лекаря.

Витамин D не може да бъде предозиран чрез излагане на слънчева светлина, но специалистите препоръчват то да не надхвърля 30 минути. Знаем колко е важна слънцезащитата за предпазване от увреждане и рак на кожата.

Дефицитът се свързва с по-висок риск от инфекции

Публикация в списание Respiratory Research от 2022 г. анализира данни, събрани в периода 1988-1994 и 1999-2006 в САЩ. То обхваща 34 000 участници на възраст на и над 20 години. Заключението на авторите е, че по-ниските нива на витамини A, C, D и Е в серума са свързани с повишена респираторна заболеваемост и/или смъртност.

Голямо проучване (метаанализ) съобщава за потенциален увеличен риск от развитие на тежък Ковид-19 сред пациенти с ниски нива на витамин D. Друго такова изследване разкрива, че добавянето на витамин D не оказва значително въздействие върху риска от инфекция със SARS-CoV-2, но има протективен ефект срещу смъртността и приемането в интензивно отделение при хора с Ковид-19. Докладвано е, че цинкът и витамините С и D може да бъдат умерено ефективни при предотвратяване на остри респираторни инфекции и подобряване на тяхното клинично протичане. Вниманието на специалистите е насочено и към възможността стратегиите за борба с грипа (и не само) да бъдат оптимизирани с помощта на витамин D и други витамини и микроелементи.

Работата на учените продължава и те не бързат с крайните си оценки, защото медицината се основава на доказателства.

13 са нужни, за да сме здрави

Витамините участват във важни биологични процеси и в малки количества са нужни за нормалното функциониране и здраве на човешкия организъм. Броят на абсолютно необходимите за нас витамини е 13 – A, C, D, E, K и осемте витамина от групата В. Повечето от тях приемаме с храната, тъй като нашето тяло или не ги произвежда, или ги образува в твърде малко количество.

Витамините A, D, E и K са мастноразтворими. В тялото ни те се съхраняват в мастната тъкан и черния дроб и запаси от тях може да останат в продължение на дни, а понякога и месеци.

За разлика от това водоразтворимите витамини, каквито са В и С, не се задържат дълго и се отделят с урината.

Балансираната и разнообразна, богата на плодове и зеленчуци диета, е най-добрият източник на витамини. Допълнителен прием може да се наложи в редица случаи, например по време на бременност, при хора с ограничени диети и лица със специфични здравословни проблеми. Той трябва да бъде съгласуван с медицински специалист, за да не бъдат превишени максималните дози и да бъдат избегнати свързаните с това нежелани ефекти. Освен това са възможни взаимодействия между витамини и лекарства, с които трябва да се съобразим./Източник: Телеграф