От коклюш сега боледуват хората, които са ваксинирани преди много години и особено тези от по-новото поколение, които са имунизирани с по-новото поколение ваксини, но най-тежко протичат случаите при новородените и при малките деца, преди да са ваксинирани за коклюш. Това обясни доцент Атанас Мангъров. Инфекционистът влезе в детайли по повод завръщането на уж забравеното заболяване, което обаче настъ пи с нова сила в Европа.

Обясненията са две – едното е, че по време на трите години COVID имунизациите, които са включени в националните имунизационни календари бяха занемарени и много деца не се ваксинираха. Втората причина е, че при ацелуларната ваксина за коклюш, която се използва в момента, имунитетът е сравнително краткотраен и изчезва след около 4-5 години. Друга особеност на тези ваксини е, че имунизираните с тях могат да се заразяват, но не се разболяват, обясни медикът в интервю за "Труд".

Те обаче могат да разпространяват инфекцията. Това го нямаше при старите целоклетъчни ваксини, върна се назад Мангъров.

На въпрос защо сме се отказали от целоклетъчните ваксини, след като са били по-добри, той поясни:

„При тях се получава много добър имунен отговор и се създава имунитет, който е до живот, но при тях има доста странични реакции. При тези ваксини хората, които са ваксинирани не само, че не се разболяват но и не разпространяват бактерията. През моите студентски години коклюшът беше екзотика.”

Ваксината срещу коклюш се прави на втори, трети, четвърти месец, на година и шест месеца, на шест години, на 12 г., изброи инфекционистът. Спазването на имунизационния календар е в ръцете на личните лекари и на родителите и когато родителите не искат да ваксинират детето си, личните лекари могат много малко да направят, за да преодолеят тази съпротива.

Дали коклюшът ще стигне до България, след като настъпва съвсем близо до нас? „ Коклюшът няма как да стигне до България, защото той е в България. И в момента от коклюш боледуват хората, които са ваксинирани преди много години и особено тези от по-новото поколение, които са ваксинирани с по-новото поколение ваксини, но най-тежко протичат случаите при новородените и при малките деца, преди да са ваксинирани за коклюш.”, не скри фактите вирусологът.

Всъщност, възрастните са тези, които разнасят коклюша, но при тях обикновено заболяването не протича особено тежко. Най-тежко боледуват най-малките, които още не са ваксинирани. Като говорим за коклюш в детската възраст, ако се увеличи процентът на неваксинираните, заболяването неминуемо ще се прояви и тук, уточни той. 

Мангъров обясни, че за да се докаже коклюш, трябва да се вземе гърлен секрет в центъра по заразни и паразитни болести и да се направи изследване с PCR тест. За да се случи това, лекарят трябва да изпрати родителя с детето в националния център, където да се извърши диагностицирането.

Най-интересното е, че ако се установи коклюш, обикновено при личния лекар, който е изпратил пациента идва РЗИ и го глобява, защото е допуснал да има коклюш, което не кара личните лекари да са кой знае колко заинтересовани да го диагностицират.

Мангъров предупреди, че всеки възрастен, който е с продължителна, неспираща в продължение на месеци кашлица, трябва да се мисли за коклюш.

Но ако той иска да го диагностицира, трябва да отиде в института по заразни болести. Другата особеност на коклюша е че при него лечението с антибиотици не влияе на тежестта и на продължителността на заболяването. Антибиотичното лечение има значение дотолкова, че този, който е с коклюш да не разпространява бактерия сред околните.

Усложненията при малките деца са спиране на дишането. При продължителните кашлечни пристъпи, които съпровождат коклюша може да се стигне до апноични паузи (спиране на дишането) и детето да загине от задушаване, даде отговор на най-тежките случаи Мангъров.

Втората причина за смърт при коклюша и за трайни увреждания е, че при тези кашлечни пристъпи при малки деца, особено във възрастта на новороденото, до навършване на един-два месеца се получава повишаване на вътречерепното налягане, при което може да се стигне до микрокръвоизливи в мозъка и да се развие т.нар. коклюшна енцефалопатия. Т.е. могат да спрат да дишат при силни кашлечни пристъпи и е възможно да настъпи увреждане на мозъка в резултат на увеличаването на вътречерепното налягане. При коклюша смъртността е около 4%, обясни вирусологът.